пълни

Речник на българския език

1. пълни — мн. ч.

пълни е производна форма на пълен (мн. ч.).

2. пълни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пълни е производна форма на пълня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пълни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пълни е производна форма на пълня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пълни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пълни е производна форма на пълня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. пълни — повелително наклонение, ед. ч.

пълни е производна форма на пълня (повелително наклонение, ед. ч.).