лента

Речник на българския език

лѐнта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. лѐнти, ж.
1. Тясна дълга ивица от плат за декоративни цели. Лента за глава. Бяла лента, вързана на панделка.
2. Тясна дълга ивица, използвана за технически цели. Лента за пишеща машина. Филмова лента.
3. Всяко нещо, което има такава форма. За дръжка на чантата служи кожена лента.
прил. лентовѝден, лентовѝдна, лентовѝдно, мн. лентовѝдни.
същ. умал. лѐнтичка, мн. лѐнтички, ж.

Грешни изписвания (1)

  • лентъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лен-та
членувано лен-та-та
мн.ч. лен-ти
членувано лен-ти-те
звателна форма