кант

Речник на българския език

кант съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ка̀нтът, ка̀нта, мн. ка̀нтове, (два) ка̀нта, м.
1. Цветна ивица, с която се обточват шевове или краища на дрехи. Бял панталон с тъмносини кантове.
2. Ивица, лента за обточване; ръб.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кант
непълен член кан-та
пълен член кан-тът
мн.ч. кан-то-ве
членувано кан-то-ве-те
бройна форма кан-та
звателна форма