връв

Речник на българския език

1. връв съществително име, женски род (тип 53) редактиране

Значение

връвта̀, мн. въ̀рви, ж.
1. Усукани в едно няколко нишки от коноп, вълна и пр., които служат за връзване.
2. Разг. Наниз. Имам две върви сухи чушки.

Грешни изписвания (1)

  • връф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. връв
членувано връв-та
мн.ч. вър-ви
членувано вър-ви-те
звателна форма

2. Връв географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Връф