конец

мн. концѝ, (два) конѐца, м. Обработена нишка от памук, вълна, коприна, която се използва за шиене, плетене, тъкане. Шия с червен конец. Конецът ми се къса. Хирургически конци.
• Съшит с бял конец. — Разг. Плитко измислено, съчинено, скроено.
• Като под конец. — Абсолютно точно, под права линия.
• Обърквам конците. — Разг. Забърквам, заплитам нещо, изпадам в трудно положение.
• От игла до конец. — Разг. От край до край.

---

м., само ед. Остар. Край, завършек. Ще има ли тази работа конец? Днес сложих конец на книгата.