жица

Речник на българския език

жѝца — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. жѝци, ж.
1. Гъвкава метална нишка, употребявана предимно като електропроводник. По жиците са накацали ластовички.
2. Кабел.
3. Разг. Нишка от вълна, коприна и под. Предеше тънки жици.
4. Разг. Струна на музикален инструмент.
прил. жѝчен, жѝчна, жѝчно, мн. жѝчни.
същ. умал. жѝчка, мн. жѝчки, ж. Жички на лампата.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • жицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. жи-ца
членувано жи-ца-та
мн.ч. жи-ци
членувано жи-ци-те
звателна форма —

Връзки