ремък

Речник на българския език

рѐмък — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. ремъци, (два) ремъка, м. Тясна дълга ивица (обикн. от кожа), която служи за препасване, на опасване, за свързване и др. Ремък на раница.прил. ремъчен, ремъчна, ремъчно, мн. ремъчни.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ремак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-мък
непълен член ре-мъ-ка
пълен член ре-мъ-кът
мн.ч. ре-мъ-ци
членувано ре-мъ-ци-те
бройна форма ре-мъ-ка
звателна форма —

Връзки