ремъчен

Речник на българския език

рѐмъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. рѐмък

Грешни изписвания (3)

  • ремачен
  • ремачин
  • ремъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ре-мъ-чен
непълен член ре-мъч-ния
пълен член ре-мъч-ни-ят
ж. р. ре-мъч-на
членувано ре-мъч-на-та
ср. р. ре-мъч-но
членувано ре-мъч-но-то
мн. ч. ре-мъч-ни
членувано ре-мъч-ни-те