колан

Речник на българския език

кола̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. кола̀ни, (два) кола̀на, м.
1. Лента от кожа или плат, която е към дреха или отделно и служи за пристягане в кръста. Коланът на полата ми е широк. Купих си кожен колан.
2. Част от долно дамско бельо за пристягане на корема или за жартиери, както и приспособление за стягане с лечебна цел. Препоръчват му да носи колан.
3. Кожена лента за прикрепване или придържане към нещо. Колан на седло на кон. Предпазен колан в самолет.
същ. умал. кола̀нче, мн. кола̀нчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • кулан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лан
непълен член ко-ла-на
пълен член ко-ла-нът
мн.ч. ко-ла-ни
членувано ко-ла-ни-те
бройна форма ко-ла-на
звателна форма