коланче

Речник на българския език

кола̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. кола̀н

Грешни изписвания (3)

  • коланчи
  • куланче
  • куланчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ко-лан-че
членувано ко-лан-че-то
мн.ч. ко-лан-че-та
членувано ко-лан-че-та-та