панделка

Речник на българския език

па̀нделка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. па̀нделки, ж. Дълга лента от плат, която се използва за украса. Косата ѝ беше вързана с красива панделка.

Грешни изписвания (3)

  • панделкъ
  • пандилка
  • пандилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-дел-ка
членувано пан-дел-ка-та
мн.ч. пан-дел-ки
членувано пан-дел-ки-те
звателна форма