кордела

Речник на българския език

кордѐла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кордѐли, ж. Лента от различна материя, цвят и ширина, използвана за декоративно завързване и украса. Кордела за коса. Панделки от кордела. Сватбеният букет е завързан с бяла кордела.

Грешни изписвания (3)

  • корделъ
  • курдела
  • курделъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-де-ла
членувано кор-де-ла-та
мн.ч. кор-де-ли
членувано кор-де-ли-те
звателна форма