тюрбан

Речник на българския език

тюрба̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. тюрба̀ни, (два) тюрба̀на, м.
1. Чалма.
2. Кърпа, която се навива като чалма около главата.

Грешни изписвания (2)

  • тйорбан
  • тйурбан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тюр-бан
непълен член тюр-ба-на
пълен член тюр-ба-нът
мн.ч. тюр-ба-ни
членувано тюр-ба-ни-те
бройна форма тюр-ба-на
звателна форма