каиш

Речник на българския език

каѝш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. каѝши, (два) каѝша, м. Разг.
1. Дълга ивица от кожа, брезент и др. за връзване; ремък.
2. Колан от кожа.
3. Бръснарско съоръжение от кожа, гума или брезент за заглаждане на бръснача.
Тегля каиша.Разг. Върша най-тежката работа. Вие си живеете, а аз тегля каиша.

Грешни изписвания (1)

  • къиш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-иш
непълен член ка-и-ша
пълен член ка-и-шът
мн.ч. ка-и-ши
членувано ка-и-ши-те
бройна форма ка-и-ша
звателна форма