изрезка

Речник на българския език

изрѐзка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изрѐзки, ж.
1. Парче от някакъв материал, което е останало след изрязване. Ламаринени изрезки. Хартиени изрезки.
2. Изрязана от вестник и др. част с някакъв текст. Събирам изрезки с рецепти за торти.

Грешни изписвания (3)

  • езрезка
  • езрезкъ
  • изрезкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-рез-ка
членувано из-рез-ка-та
мн.ч. из-рез-ки
членувано из-рез-ки-те
звателна форма