отрязък

Речник на българския език

отря̀зък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. отря̀зъци, (два) отря̀зъка, м.
1. Неголяма отрязана част от нещо.
2. Част от документ, която остава у подателя или плащащия; талон, купон. Отрязък от тотофиш.
3. Част от нещо, което се измерва във време, в пространство. В този отрязък от пътя трябва да си много внимателен.

Грешни изписвания (3)

  • отрязак
  • утрязак
  • утрязък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ря-зък
непълен член от-ря-зъ-ка
пълен член от-ря-зъ-кът
мн.ч. от-ря-зъ-ци
членувано от-ря-зъ-ци-те
бройна форма от-ря-зъ-ка
звателна форма