кова

Речник на българския език

кова̀ преходен глагол от несвършен вид (тип 151ti) редактиране

Значение

ковѐш, мин. св. кова̀х, мин. прич. кова̀л, несв.
1. Удрям с чук нагорещен метал, за да му придам определена форма или да получа изделие.
2. Какво. Забивам гвоздей, за да прикова едно нещо към друго или да съединя части на предмет. Кова шкафчето на стената. Кова маса от дъски.
3. Какво. Подковавам животно.
4. Прен. Какво. Създавам, изграждам. Тук се коват законите на държавата.
5. Прен. Разг. Кого. Внушавам нещо, като го повтарям непрекъснато. Пак започна да го кове да ходят в чужбина на работа.
прил. кова̀н, кова̀на, кова̀но, мн. кова̀ни.
Ковано желязо. — Желязо, обработено горещо чрез изчукване с чук.

Грешни изписвания (3)

  • ковъ
  • кува
  • кувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ко-ва ко-вем
2 лице ко-веш ко-ве-те
3 лице ко-ве ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ко-вах ко-вах-ме
2 лице ко-ва ко-вах-те
3 лице ко-ва ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ко-вях ко-вях-ме
2 лице ко-ве-ше ко-вях-те
3 лице ко-ве-ше ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ковал съм ковала съм ковало съм ковали сме
2 лице ковал си ковала си ковало си ковали сте
3 лице ковал е ковала е ковало е ковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ковал бях ковала бях ковало бяхме ковали
2 лице беше ковал беше ковала беше ковало бяхте ковали
3 лице беше ковал беше ковала беше ковало бяха ковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кова ще ковем
2 лице ще ковеш ще ковете
3 лице ще кове ще коват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ковал ще съм ковала ще съм ковало ще сме ковали
2 лице ще си ковал ще си ковала ще си ковало ще сте ковали
3 лице ще е ковал ще е ковала ще е ковало ще са ковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кова щяхме да ковем
2 лице щеше да ковеш щяхте да ковете
3 лице щеше да кове щяха да коват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ковал щях да съм ковала щях да съм ковало щяхме да сме ковали
2 лице щеше да си ковал щеше да си ковала щеше да си ковало щяхте да сте ковали
3 лице щеше да е ковал щеше да е ковала щеше да е ковало щяха да са ковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ковял съм ковяла съм ковяло съм ковели сме
2 лице ковял си ковяла си ковяло си ковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ковал съм ковала съм ковало съм ковали сме
2 лице ковал си ковала си ковало си ковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ковал била съм ковала било съм ковало били сме ковали
2 лице бил си ковал била си ковала било си ковало били сте ковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кова щяла съм да кова щяло съм да кова щели сме да ковем
2 лице щял си да ковеш щяла си да ковеш щяло си да ковеш щели сте да ковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ковал щяла съм да съм ковала щяло съм да съм ковало щели сме да сме ковали
2 лице щял си да си ковал щяла си да си ковала щяло си да си ковало щели сте да сте ковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ковал бих ковала бих ковало бихме ковали
2 лице би ковал би ковала би ковало бихте ковали
3 лице би ковал би ковала би ковало биха ковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ко-ви ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род ко-ван
непълен член ко-ва-ния
пълен член ко-ва-ни-ят
женски род ко-ва-на
членувано ко-ва-на-та
среден род ко-ва-но
членувано ко-ва-но-то
множествено число ко-ва-ни
членувано ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-вал
непълен член ко-ва-лия
пълен член ко-ва-ли-ят
женски род ко-ва-ла
членувано ко-ва-ла-та
среден род ко-ва-ло
членувано ко-ва-ло-то
множествено число ко-ва-ли
членувано ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-вял
женски род ко-вя-ла
среден род ко-вя-ло
множествено число ко-ве-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ко-вящ
непълен член ко-вя-щия
пълен член ко-вя-щи-ят
женски род ко-вя-ща
членувано ко-вя-ща-та
среден род ко-вя-що
членувано ко-вя-що-то
множествено число ко-вя-щи
членувано ко-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ко-вей-ки