изковавам

Речник на българския език

изкова̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изкова̀ваш, несв. и изкова̀, св.; Какво.
1. Изработвам чрез коване.
2. Създавам, изработвам; съчинявам. Изковавам съдбата си. Изковавам характер. Изковавам лъжа.

Грешни изписвания (15)

  • езковавам
  • езковавъм
  • езкувавам
  • езкувавъм
  • есковавам
  • есковавъм
  • ескувавам
  • ескувавъм
  • изковавъм
  • изкувавам
  • изкувавъм
  • исковавам
  • исковавъм
  • искувавам
  • искувавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ва-вам из-ко-ва-ва-ме
2 лице из-ко-ва-ваш из-ко-ва-ва-те
3 лице из-ко-ва-ва из-ко-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ва-вах из-ко-ва-вах-ме
2 лице из-ко-ва-ва из-ко-ва-вах-те
3 лице из-ко-ва-ва из-ко-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ва-вах из-ко-ва-вах-ме
2 лице из-ко-ва-ва-ше из-ко-ва-вах-те
3 лице из-ко-ва-ва-ше из-ко-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изковавал съм изковавала съм изковавало съм изковавали сме
2 лице изковавал си изковавала си изковавало си изковавали сте
3 лице изковавал е изковавала е изковавало е изковавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изковавал бях изковавала бях изковавало бяхме изковавали
2 лице беше изковавал беше изковавала беше изковавало бяхте изковавали
3 лице беше изковавал беше изковавала беше изковавало бяха изковавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изковавам ще изковаваме
2 лице ще изковаваш ще изковавате
3 лице ще изковава ще изковават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изковавал ще съм изковавала ще съм изковавало ще сме изковавали
2 лице ще си изковавал ще си изковавала ще си изковавало ще сте изковавали
3 лице ще е изковавал ще е изковавала ще е изковавало ще са изковавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изковавам щяхме да изковаваме
2 лице щеше да изковаваш щяхте да изковавате
3 лице щеше да изковава щяха да изковават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изковавал щях да съм изковавала щях да съм изковавало щяхме да сме изковавали
2 лице щеше да си изковавал щеше да си изковавала щеше да си изковавало щяхте да сте изковавали
3 лице щеше да е изковавал щеше да е изковавала щеше да е изковавало щяха да са изковавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изковавал съм изковавала съм изковавало съм изковавали сме
2 лице изковавал си изковавала си изковавало си изковавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изковавал съм изковавала съм изковавало съм изковавали сме
2 лице изковавал си изковавала си изковавало си изковавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изковавал била съм изковавала било съм изковавало били сме изковавали
2 лице бил си изковавал била си изковавала било си изковавало били сте изковавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изковавам щяла съм да изковавам щяло съм да изковавам щели сме да изковаваме
2 лице щял си да изковаваш щяла си да изковаваш щяло си да изковаваш щели сте да изковавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изковавал щяла съм да съм изковавала щяло съм да съм изковавало щели сме да сме изковавали
2 лице щял си да си изковавал щяла си да си изковавала щяло си да си изковавало щели сте да сте изковавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изковавал бих изковавала бих изковавало бихме изковавали
2 лице би изковавал би изковавала би изковавало бихте изковавали
3 лице би изковавал би изковавала би изковавало биха изковавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-ва-вай из-ко-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ва-ван
непълен член из-ко-ва-ва-ния
пълен член из-ко-ва-ва-ни-ят
женски род из-ко-ва-ва-на
членувано из-ко-ва-ва-на-та
среден род из-ко-ва-ва-но
членувано из-ко-ва-ва-но-то
множествено число из-ко-ва-ва-ни
членувано из-ко-ва-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ва-вал
непълен член из-ко-ва-ва-лия
пълен член из-ко-ва-ва-ли-ят
женски род из-ко-ва-ва-ла
членувано из-ко-ва-ва-ла-та
среден род из-ко-ва-ва-ло
членувано из-ко-ва-ва-ло-то
множествено число из-ко-ва-ва-ли
членувано из-ко-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ва-вал
женски род из-ко-ва-ва-ла
среден род из-ко-ва-ва-ло
множествено число из-ко-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ва-ващ
непълен член из-ко-ва-ва-щия
пълен член из-ко-ва-ва-щи-ят
женски род из-ко-ва-ва-ща
членувано из-ко-ва-ва-ща-та
среден род из-ко-ва-ва-що
членувано из-ко-ва-ва-що-то
множествено число из-ко-ва-ва-щи
членувано из-ко-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ко-ва-вай-ки