изковавала

Речник на българския език

1. изковавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изковавала е производна форма на изковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изковавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изковавала е производна форма на изковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изковавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изковавала е производна форма на изковавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изковавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изковавала е производна форма на изковавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).