изковавали

Речник на българския език

1. изковавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изковавали е производна форма на изковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изковавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изковавали е производна форма на изковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изковавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изковавали е производна форма на изковавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изковавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изковавали е производна форма на изковавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).