заковавам

Речник на българския език

закова̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

закова̀ваш, несв. и закова̀, св.; Какво. 1. Забивам гвоздей или остър предмет с чукане. Заковах два гвоздея в стената.
2. Прикрепям някъде посредством гвоздей или островърх предмет. Заковах закачалката на вратата.
3. Посредством прикрепване с гвоздеи затварям врата, прозорец и под., за да не се ползват.
4. Прен. Спирам рязко движението на превозно средство, което управлявам. Заковах колата пред светофара.
5. Прен. За поглед, внимание — спирам, приковавам. Заковал поглед в прозореца. Тази случка закова вниманието на всички.
заковавам се/закова се. 1. — За гвоздей или островърх предмет — прониквам някъде.
2. Прен. Спирам за дълго движението си, развитието си. Слънцето се е заковало на небето.
3. Спирам се внезапно (от силни преживявания). Заковах се от страх.
4. В кого/в какво. За поглед, очи — втренчвам се. Очите му се заковаха в нея.
прил. закова̀н, закова̀на, закова̀но, мн. закова̀ни.

Грешни изписвания (7)

  • заковавъм
  • закувавам
  • закувавъм
  • зъковавам
  • зъковавъм
  • зъкувавам
  • зъкувавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ко-ва-вам за-ко-ва-ва-ме
2 лице за-ко-ва-ваш за-ко-ва-ва-те
3 лице за-ко-ва-ва за-ко-ва-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ко-ва-вах за-ко-ва-вах-ме
2 лице за-ко-ва-ва за-ко-ва-вах-те
3 лице за-ко-ва-ва за-ко-ва-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ко-ва-вах за-ко-ва-вах-ме
2 лице за-ко-ва-ва-ше за-ко-ва-вах-те
3 лице за-ко-ва-ва-ше за-ко-ва-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заковавал съм заковавала съм заковавало съм заковавали сме
2 лице заковавал си заковавала си заковавало си заковавали сте
3 лице заковавал е заковавала е заковавало е заковавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заковавал бях заковавала бях заковавало бяхме заковавали
2 лице беше заковавал беше заковавала беше заковавало бяхте заковавали
3 лице беше заковавал беше заковавала беше заковавало бяха заковавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще заковавам ще заковаваме
2 лице ще заковаваш ще заковавате
3 лице ще заковава ще заковават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заковавал ще съм заковавала ще съм заковавало ще сме заковавали
2 лице ще си заковавал ще си заковавала ще си заковавало ще сте заковавали
3 лице ще е заковавал ще е заковавала ще е заковавало ще са заковавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да заковавам щяхме да заковаваме
2 лице щеше да заковаваш щяхте да заковавате
3 лице щеше да заковава щяха да заковават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заковавал щях да съм заковавала щях да съм заковавало щяхме да сме заковавали
2 лице щеше да си заковавал щеше да си заковавала щеше да си заковавало щяхте да сте заковавали
3 лице щеше да е заковавал щеше да е заковавала щеше да е заковавало щяха да са заковавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заковавал съм заковавала съм заковавало съм заковавали сме
2 лице заковавал си заковавала си заковавало си заковавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заковавал съм заковавала съм заковавало съм заковавали сме
2 лице заковавал си заковавала си заковавало си заковавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заковавал била съм заковавала било съм заковавало били сме заковавали
2 лице бил си заковавал била си заковавала било си заковавало били сте заковавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да заковавам щяла съм да заковавам щяло съм да заковавам щели сме да заковаваме
2 лице щял си да заковаваш щяла си да заковаваш щяло си да заковаваш щели сте да заковавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заковавал щяла съм да съм заковавала щяло съм да съм заковавало щели сме да сме заковавали
2 лице щял си да си заковавал щяла си да си заковавала щяло си да си заковавало щели сте да сте заковавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заковавал бих заковавала бих заковавало бихме заковавали
2 лице би заковавал би заковавала би заковавало бихте заковавали
3 лице би заковавал би заковавала би заковавало биха заковавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ко-ва-вай за-ко-ва-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ко-ва-ван
непълен член за-ко-ва-ва-ния
пълен член за-ко-ва-ва-ни-ят
женски род за-ко-ва-ва-на
членувано за-ко-ва-ва-на-та
среден род за-ко-ва-ва-но
членувано за-ко-ва-ва-но-то
множествено число за-ко-ва-ва-ни
членувано за-ко-ва-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ко-ва-вал
непълен член за-ко-ва-ва-лия
пълен член за-ко-ва-ва-ли-ят
женски род за-ко-ва-ва-ла
членувано за-ко-ва-ва-ла-та
среден род за-ко-ва-ва-ло
членувано за-ко-ва-ва-ло-то
множествено число за-ко-ва-ва-ли
членувано за-ко-ва-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ко-ва-вал
женски род за-ко-ва-ва-ла
среден род за-ко-ва-ва-ло
множествено число за-ко-ва-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ко-ва-ващ
непълен член за-ко-ва-ва-щия
пълен член за-ко-ва-ва-щи-ят
женски род за-ко-ва-ва-ща
членувано за-ко-ва-ва-ща-та
среден род за-ко-ва-ва-що
членувано за-ко-ва-ва-що-то
множествено число за-ко-ва-ва-щи
членувано за-ко-ва-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

за-ко-ва-вай-ки