закова

Речник на българския език

закова̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

заковѐш, мин. св. закова̀х, мин. прич. закова̀л, св.вж. заковавам.

Грешни изписвания (7)

  • заковъ
  • закува
  • закувъ
  • зъкова
  • зъковъ
  • зъкува
  • зъкувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице за-ко-ва за-ко-вем
2 лице за-ко-веш за-ко-ве-те
3 лице за-ко-ве за-ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице за-ко-вах за-ко-вах-ме
2 лице за-ко-ва за-ко-вах-те
3 лице за-ко-ва за-ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице за-ко-вях за-ко-вях-ме
2 лице за-ко-ве-ше за-ко-вях-те
3 лице за-ко-ве-ше за-ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заковал съм заковала съм заковало съм заковали сме
2 лице заковал си заковала си заковало си заковали сте
3 лице заковал е заковала е заковало е заковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях заковал бях заковала бях заковало бяхме заковали
2 лице беше заковал беше заковала беше заковало бяхте заковали
3 лице беше заковал беше заковала беше заковало бяха заковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще закова ще заковем
2 лице ще заковеш ще заковете
3 лице ще закове ще заковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм заковал ще съм заковала ще съм заковало ще сме заковали
2 лице ще си заковал ще си заковала ще си заковало ще сте заковали
3 лице ще е заковал ще е заковала ще е заковало ще са заковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да закова щяхме да заковем
2 лице щеше да заковеш щяхте да заковете
3 лице щеше да закове щяха да заковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм заковал щях да съм заковала щях да съм заковало щяхме да сме заковали
2 лице щеше да си заковал щеше да си заковала щеше да си заковало щяхте да сте заковали
3 лице щеше да е заковал щеше да е заковала щеше да е заковало щяха да са заковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заковял съм заковяла съм заковяло съм заковели сме
2 лице заковял си заковяла си заковяло си заковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице заковал съм заковала съм заковало съм заковали сме
2 лице заковал си заковала си заковало си заковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм заковал била съм заковала било съм заковало били сме заковали
2 лице бил си заковал била си заковала било си заковало били сте заковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да закова щяла съм да закова щяло съм да закова щели сме да заковем
2 лице щял си да заковеш щяла си да заковеш щяло си да заковеш щели сте да заковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм заковал щяла съм да съм заковала щяло съм да съм заковало щели сме да сме заковали
2 лице щял си да си заковал щяла си да си заковала щяло си да си заковало щели сте да сте заковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих заковал бих заковала бих заковало бихме заковали
2 лице би заковал би заковала би заковало бихте заковали
3 лице би заковал би заковала би заковало биха заковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
за-ко-ви за-ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род за-ко-ван
непълен член за-ко-ва-ния
пълен член за-ко-ва-ни-ят
женски род за-ко-ва-на
членувано за-ко-ва-на-та
среден род за-ко-ва-но
членувано за-ко-ва-но-то
множествено число за-ко-ва-ни
членувано за-ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ко-вал
непълен член за-ко-ва-лия
пълен член за-ко-ва-ли-ят
женски род за-ко-ва-ла
членувано за-ко-ва-ла-та
среден род за-ко-ва-ло
членувано за-ко-ва-ло-то
множествено число за-ко-ва-ли
членувано за-ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род за-ко-вял
женски род за-ко-вя-ла
среден род за-ко-вя-ло
множествено число за-ко-ве-ли