заковели

Речник на българския език

1. заковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заковели е производна форма на закова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заковели е производна форма на закова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).