заковяло

Речник на българския език

1. заковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заковяло е производна форма на закова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заковяло е производна форма на закова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).