ковала

Речник на българския език

1. ковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ковала е производна форма на кова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ковала е производна форма на кова (мин. деят. св. прич. ж. р.).