ковял

Речник на българския език

1. ковял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ковял е производна форма на кова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ковял — мин. деят. несв. прич. м. р.

ковял е производна форма на кова (мин. деят. несв. прич. м. р.).