ковяла

Речник на българския език

1. ковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ковяла е производна форма на кова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ковяла е производна форма на кова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).