изръмжавам

Речник на българския език

изръмжа̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

изръмжа̀ваш, несв. и изръмжа̀, св.
1. За животно — издавам еднократно ръмжене.
2. За човек — еднократно издавам звук, подобен на ръмжене.
3. Прен. Казвам нещо гневно, подобно на ръмжене.

Грешни изписвания (7)

  • езрамжавам
  • езрамжавъм
  • езръмжавам
  • езръмжавъм
  • израмжавам
  • израмжавъм
  • изръмжавъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ръм-жа-вам из-ръм-жа-ва-ме
2 лице из-ръм-жа-ваш из-ръм-жа-ва-те
3 лице из-ръм-жа-ва из-ръм-жа-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ръм-жа-вах из-ръм-жа-вах-ме
2 лице из-ръм-жа-ва из-ръм-жа-вах-те
3 лице из-ръм-жа-ва из-ръм-жа-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ръм-жа-вах из-ръм-жа-вах-ме
2 лице из-ръм-жа-ва-ше из-ръм-жа-вах-те
3 лице из-ръм-жа-ва-ше из-ръм-жа-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжавал съм изръмжавала съм изръмжавало съм изръмжавали сме
2 лице изръмжавал си изръмжавала си изръмжавало си изръмжавали сте
3 лице изръмжавал е изръмжавала е изръмжавало е изръмжавали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изръмжавал бях изръмжавала бях изръмжавало бяхме изръмжавали
2 лице беше изръмжавал беше изръмжавала беше изръмжавало бяхте изръмжавали
3 лице беше изръмжавал беше изръмжавала беше изръмжавало бяха изръмжавали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изръмжавам ще изръмжаваме
2 лице ще изръмжаваш ще изръмжавате
3 лице ще изръмжава ще изръмжават
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изръмжавал ще съм изръмжавала ще съм изръмжавало ще сме изръмжавали
2 лице ще си изръмжавал ще си изръмжавала ще си изръмжавало ще сте изръмжавали
3 лице ще е изръмжавал ще е изръмжавала ще е изръмжавало ще са изръмжавали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изръмжавам щяхме да изръмжаваме
2 лице щеше да изръмжаваш щяхте да изръмжавате
3 лице щеше да изръмжава щяха да изръмжават
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изръмжавал щях да съм изръмжавала щях да съм изръмжавало щяхме да сме изръмжавали
2 лице щеше да си изръмжавал щеше да си изръмжавала щеше да си изръмжавало щяхте да сте изръмжавали
3 лице щеше да е изръмжавал щеше да е изръмжавала щеше да е изръмжавало щяха да са изръмжавали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжавал съм изръмжавала съм изръмжавало съм изръмжавали сме
2 лице изръмжавал си изръмжавала си изръмжавало си изръмжавали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изръмжавал съм изръмжавала съм изръмжавало съм изръмжавали сме
2 лице изръмжавал си изръмжавала си изръмжавало си изръмжавали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изръмжавал била съм изръмжавала било съм изръмжавало били сме изръмжавали
2 лице бил си изръмжавал била си изръмжавала било си изръмжавало били сте изръмжавали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изръмжавам щяла съм да изръмжавам щяло съм да изръмжавам щели сме да изръмжаваме
2 лице щял си да изръмжаваш щяла си да изръмжаваш щяло си да изръмжаваш щели сте да изръмжавате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изръмжавал щяла съм да съм изръмжавала щяло съм да съм изръмжавало щели сме да сме изръмжавали
2 лице щял си да си изръмжавал щяла си да си изръмжавала щяло си да си изръмжавало щели сте да сте изръмжавали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изръмжавал бих изръмжавала бих изръмжавало бихме изръмжавали
2 лице би изръмжавал би изръмжавала би изръмжавало бихте изръмжавали
3 лице би изръмжавал би изръмжавала би изръмжавало биха изръмжавали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ръм-жа-вай из-ръм-жа-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ръм-жа-вал
непълен член из-ръм-жа-ва-лия
пълен член из-ръм-жа-ва-ли-ят
женски род из-ръм-жа-ва-ла
членувано из-ръм-жа-ва-ла-та
среден род из-ръм-жа-ва-ло
членувано из-ръм-жа-ва-ло-то
множествено число из-ръм-жа-ва-ли
членувано из-ръм-жа-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ръм-жа-вал
женски род из-ръм-жа-ва-ла
среден род из-ръм-жа-ва-ло
множествено число из-ръм-жа-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ръм-жа-ващ
непълен член из-ръм-жа-ва-щия
пълен член из-ръм-жа-ва-щи-ят
женски род из-ръм-жа-ва-ща
членувано из-ръм-жа-ва-ща-та
среден род из-ръм-жа-ва-що
членувано из-ръм-жа-ва-що-то
множествено число из-ръм-жа-ва-щи
членувано из-ръм-жа-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ръм-жа-вай-ки