бил е изръмжавал

Речник на българския език

1. бил е изръмжавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изръмжавал е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).