изръмжавала

Речник на българския език

1. изръмжавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръмжавала е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изръмжавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изръмжавала е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изръмжавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изръмжавала е производна форма на изръмжавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изръмжавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изръмжавала е производна форма на изръмжавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).