изръмжавал съм

Речник на българския език

1. изръмжавал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал съм е производна форма на изръмжавам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изръмжавал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал съм е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изръмжавал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал съм е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).