бил изръмжавал

Речник на българския език

1. бил изръмжавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил изръмжавал е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).