изръмжавал си

Речник на българския език

1. изръмжавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал си е производна форма на изръмжавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изръмжавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал си е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изръмжавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изръмжавал си е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).