изръмжавали

Речник на българския език

1. изръмжавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изръмжавали е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изръмжавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изръмжавали е производна форма на изръмжавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изръмжавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изръмжавали е производна форма на изръмжавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изръмжавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изръмжавали е производна форма на изръмжавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).