изпреча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-п-ре-ча	из-п-ре-чим
2 лице	из-п-ре-чиш	из-п-ре-чи-те
3 лице	из-п-ре-чи	из-п-ре-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-п-ре-чих	из-п-ре-чих-ме
2 лице	из-п-ре-чи	из-п-ре-чих-те
3 лице	из-п-ре-чи	из-п-ре-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-п-ре-чех	из-п-ре-чех-ме
2 лице	из-п-ре-че-ше	из-п-ре-чех-те
3 лице	из-п-ре-че-ше	из-п-ре-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпречил съм	изпречила съм	изпречило съм	изпречили сме
2 лице	изпречил си	изпречила си	изпречило си	изпречили сте
3 лице	изпречил е	изпречила е	изпречило е	изпречили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях изпречил	бях изпречила	бях изпречило	бяхме изпречили
2 лице	беше изпречил	беше изпречила	беше изпречило	бяхте изпречили
3 лице	беше изпречил	беше изпречила	беше изпречило	бяха изпречили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще изпреча	ще изпречим
2 лице	ще изпречиш	ще изпречите
3 лице	ще изпречи	ще изпречат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм изпречил	ще съм изпречила	ще съм изпречило	ще сме изпречили
2 лице	ще си изпречил	ще си изпречила	ще си изпречило	ще сте изпречили
3 лице	ще е изпречил	ще е изпречила	ще е изпречило	ще са изпречили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да изпреча	щяхме да изпречим
2 лице	щеше да изпречиш	щяхте да изпречите
3 лице	щеше да изпречи	щяха да изпречат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм изпречил	щях да съм изпречила	щях да съм изпречило	щяхме да сме изпречили
2 лице	щеше да си изпречил	щеше да си изпречила	щеше да си изпречило	щяхте да сте изпречили
3 лице	щеше да е изпречил	щеше да е изпречила	щеше да е изпречило	щяха да са изпречили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпречел съм	изпречела съм	изпречело съм	изпречели сме
2 лице	изпречел си	изпречела си	изпречело си	изпречели сте
3 лице	из-п-ре-чел изпречел е	из-п-ре-че-ла изпречела е	из-п-ре-че-ло изпречело е	из-п-ре-че-ли изпречели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	изпречил съм	изпречила съм	изпречило съм	изпречили сме
2 лице	изпречил си	изпречила си	изпречило си	изпречили сте
3 лице	из-п-ре-чил изпречил е	из-п-ре-чи-ла изпречила е	из-п-ре-чи-ло изпречило е	из-п-ре-чи-ли изпречили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм изпречил	била съм изпречила	било съм изпречило	били сме изпречили
2 лице	бил си изпречил	била си изпречила	било си изпречило	били сте изпречили
3 лице	бил изпречил бил е изпречил	била изпречила била е изпречила	било изпречило било е изпречило	били изпречили били са изпречили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да изпреча	щяла съм да изпреча	щяло съм да изпреча	щели сме да изпречим
2 лице	щял си да изпречиш	щяла си да изпречиш	щяло си да изпречиш	щели сте да изпречите
3 лице	щял да изпречи щял е да изпречи	щяла да изпречи щяла е да изпречи	щяло да изпречи щяло е да изпречи	щели да изпречат щели са да изпречат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм изпречил	щяла съм да съм изпречила	щяло съм да съм изпречило	щели сме да сме изпречили
2 лице	щял си да си изпречил	щяла си да си изпречила	щяло си да си изпречило	щели сте да сте изпречили
3 лице	щял да е изпречил щял е да е изпречил	щяла да е изпречила щяла е да е изпречила	щяло да е изпречило щяло е да е изпречило	щели да са изпречили щели са да са изпречили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих изпречил	бих изпречила	бих изпречило	бихме изпречили
2 лице	би изпречил	би изпречила	би изпречило	бихте изпречили
3 лице	би изпречил	би изпречила	би изпречило	биха изпречили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-п-ре-чи	из-п-ре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		из-п-ре-чен
		непълен член	из-п-ре-че-ния
		пълен член	из-п-ре-че-ни-ят
	женски род		из-п-ре-че-на
		членувано	из-п-ре-че-на-та
	среден род		из-п-ре-че-но
		членувано	из-п-ре-че-но-то
множествено число			из-п-ре-че-ни
		членувано	из-п-ре-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-п-ре-чил
		непълен член	из-п-ре-чи-лия
		пълен член	из-п-ре-чи-ли-ят
	женски род		из-п-ре-чи-ла
		членувано	из-п-ре-чи-ла-та
	среден род		из-п-ре-чи-ло
		членувано	из-п-ре-чи-ло-то
множествено число			из-п-ре-чи-ли
		членувано	из-п-ре-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-п-ре-чел
	женски род	из-п-ре-че-ла
	среден род	из-п-ре-че-ло
множествено число		из-п-ре-че-ли