изпречел

Речник на българския език

1. изпречел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпречел е производна форма на изпреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпречел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпречел е производна форма на изпреча (мин. деят. несв. прич. м. р.).