изпречил

Речник на българския език

1. изпречил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпречил е производна форма на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпречил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпречил е производна форма на изпреча (мин. деят. св. прич. м. р.).