изпречи

Речник на българския език

1. изпречи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпречи е производна форма на изпреча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпречи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпречи е производна форма на изпреча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпречи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпречи е производна форма на изпреча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изпречи — повелително наклонение, ед. ч.

изпречи е производна форма на изпреча (повелително наклонение, ед. ч.).