изпречели

Речник на българския език

1. изпречели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпречели е производна форма на изпреча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпречели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпречели е производна форма на изпреча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).