изпречил си

Речник на българския език

1. изпречил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпречил си е производна форма на изпреча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпречил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпречил си е производна форма на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).