изпречил съм

Речник на българския език

1. изпречил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпречил съм е производна форма на изпреча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпречил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпречил съм е производна форма на изпреча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).