изплюя

Речник на българския език

изплю̀я преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

изплю̀еш, мин. св. изплю̀х, мин. прич. изплю̀л, св.вж. изплювам.

Грешни изписвания (7)

  • езплюъ
  • езплюя
  • есплюъ
  • есплюя
  • изплюъ
  • исплюъ
  • исплюя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-люя из-п-лю-ем
2 лице из-п-лю-еш из-п-лю-е-те
3 лице из-п-люе из-п-лю-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-люх из-п-люх-ме
2 лице из-п-лю из-п-люх-те
3 лице из-п-лю из-п-лю-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-лю-ех из-п-лю-ех-ме
2 лице из-п-лю-е-ше из-п-лю-ех-те
3 лице из-п-лю-е-ше из-п-лю-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюл съм изплюла съм изплюло съм изплюли сме
2 лице изплюл си изплюла си изплюло си изплюли сте
3 лице изплюл е изплюла е изплюло е изплюли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплюл бях изплюла бях изплюло бяхме изплюли
2 лице беше изплюл беше изплюла беше изплюло бяхте изплюли
3 лице беше изплюл беше изплюла беше изплюло бяха изплюли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изплюя ще изплюем
2 лице ще изплюеш ще изплюете
3 лице ще изплюе ще изплюят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплюл ще съм изплюла ще съм изплюло ще сме изплюли
2 лице ще си изплюл ще си изплюла ще си изплюло ще сте изплюли
3 лице ще е изплюл ще е изплюла ще е изплюло ще са изплюли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изплюя щяхме да изплюем
2 лице щеше да изплюеш щяхте да изплюете
3 лице щеше да изплюе щяха да изплюят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплюл щях да съм изплюла щях да съм изплюло щяхме да сме изплюли
2 лице щеше да си изплюл щеше да си изплюла щеше да си изплюло щяхте да сте изплюли
3 лице щеше да е изплюл щеше да е изплюла щеше да е изплюло щяха да са изплюли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюел съм изплюела съм изплюело съм изплюели сме
2 лице изплюел си изплюела си изплюело си изплюели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюл съм изплюла съм изплюло съм изплюли сме
2 лице изплюл си изплюла си изплюло си изплюли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплюл била съм изплюла било съм изплюло били сме изплюли
2 лице бил си изплюл била си изплюла било си изплюло били сте изплюли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплюя щяла съм да изплюя щяло съм да изплюя щели сме да изплюем
2 лице щял си да изплюеш щяла си да изплюеш щяло си да изплюеш щели сте да изплюете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплюл щяла съм да съм изплюла щяло съм да съм изплюло щели сме да сме изплюли
2 лице щял си да си изплюл щяла си да си изплюла щяло си да си изплюло щели сте да сте изплюли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплюл бих изплюла бих изплюло бихме изплюли
2 лице би изплюл би изплюла би изплюло бихте изплюли
3 лице би изплюл би изплюла би изплюло биха изплюли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-люй из-п-люй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-лют
непълен член из-п-лю-тия
пълен член из-п-лю-ти-ят
женски род из-п-лю-та
членувано из-п-лю-та-та
среден род из-п-лю-то
членувано из-п-лю-то-то
множествено число из-п-лю-ти
членувано из-п-лю-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-люл
непълен член из-п-лю-лия
пълен член из-п-лю-ли-ят
женски род из-п-лю-ла
членувано из-п-лю-ла-та
среден род из-п-лю-ло
членувано из-п-лю-ло-то
множествено число из-п-лю-ли
членувано из-п-лю-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-ел
женски род из-п-лю-е-ла
среден род из-п-лю-е-ло
множествено число из-п-лю-е-ли