изплюел

Речник на българския език

1. изплюел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплюел е производна форма на изплюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплюел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплюел е производна форма на изплюя (мин. деят. несв. прич. м. р.).