щял е да изплюе

Речник на българския език

1. щял е да изплюе — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да изплюе е производна форма на изплюя (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).