изплюело

Речник на българския език

1. изплюело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплюело е производна форма на изплюя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплюело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплюело е производна форма на изплюя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).