изплюл си

Речник на българския език

1. изплюл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изплюл си е производна форма на изплюя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изплюл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изплюл си е производна форма на изплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).