изплюло

Речник на българския език

1. изплюло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплюло е производна форма на изплюя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплюло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплюло е производна форма на изплюя (мин. деят. св. прич. ср. р.).