изплювам

Речник на българския език

изплю̀вам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изплю̀ваш, несв. и изплю̀я, св.; Какво. Изхвърлям от устата си чрез плюене. Изплю лекарството.
изплювам се/изплюя се. — Плюя един път слюнка.
прил. изплю̀т, изплю̀та, изплю̀то, мн. изплю̀ти.
Изплювам/изплюя камъчето.Разг. Изказвам нещо премълчано.

Грешни изписвания (7)

  • езплювам
  • езплювъм
  • есплювам
  • есплювъм
  • изплювъм
  • исплювам
  • исплювъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-лю-вам из-п-лю-ва-ме
2 лице из-п-лю-ваш из-п-лю-ва-те
3 лице из-п-лю-ва из-п-лю-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-лю-вах из-п-лю-вах-ме
2 лице из-п-лю-ва из-п-лю-вах-те
3 лице из-п-лю-ва из-п-лю-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-лю-вах из-п-лю-вах-ме
2 лице из-п-лю-ва-ше из-п-лю-вах-те
3 лице из-п-лю-ва-ше из-п-лю-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплювал съм изплювала съм изплювало съм изплювали сме
2 лице изплювал си изплювала си изплювало си изплювали сте
3 лице изплювал е изплювала е изплювало е изплювали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплювал бях изплювала бях изплювало бяхме изплювали
2 лице беше изплювал беше изплювала беше изплювало бяхте изплювали
3 лице беше изплювал беше изплювала беше изплювало бяха изплювали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изплювам ще изплюваме
2 лице ще изплюваш ще изплювате
3 лице ще изплюва ще изплюват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплювал ще съм изплювала ще съм изплювало ще сме изплювали
2 лице ще си изплювал ще си изплювала ще си изплювало ще сте изплювали
3 лице ще е изплювал ще е изплювала ще е изплювало ще са изплювали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изплювам щяхме да изплюваме
2 лице щеше да изплюваш щяхте да изплювате
3 лице щеше да изплюва щяха да изплюват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплювал щях да съм изплювала щях да съм изплювало щяхме да сме изплювали
2 лице щеше да си изплювал щеше да си изплювала щеше да си изплювало щяхте да сте изплювали
3 лице щеше да е изплювал щеше да е изплювала щеше да е изплювало щяха да са изплювали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплювал съм изплювала съм изплювало съм изплювали сме
2 лице изплювал си изплювала си изплювало си изплювали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплювал съм изплювала съм изплювало съм изплювали сме
2 лице изплювал си изплювала си изплювало си изплювали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплювал била съм изплювала било съм изплювало били сме изплювали
2 лице бил си изплювал била си изплювала било си изплювало били сте изплювали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплювам щяла съм да изплювам щяло съм да изплювам щели сме да изплюваме
2 лице щял си да изплюваш щяла си да изплюваш щяло си да изплюваш щели сте да изплювате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплювал щяла съм да съм изплювала щяло съм да съм изплювало щели сме да сме изплювали
2 лице щял си да си изплювал щяла си да си изплювала щяло си да си изплювало щели сте да сте изплювали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплювал бих изплювала бих изплювало бихме изплювали
2 лице би изплювал би изплювала би изплювало бихте изплювали
3 лице би изплювал би изплювала би изплювало биха изплювали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-лю-вай из-п-лю-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-ван
непълен член из-п-лю-ва-ния
пълен член из-п-лю-ва-ни-ят
женски род из-п-лю-ва-на
членувано из-п-лю-ва-на-та
среден род из-п-лю-ва-но
членувано из-п-лю-ва-но-то
множествено число из-п-лю-ва-ни
членувано из-п-лю-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-вал
непълен член из-п-лю-ва-лия
пълен член из-п-лю-ва-ли-ят
женски род из-п-лю-ва-ла
членувано из-п-лю-ва-ла-та
среден род из-п-лю-ва-ло
членувано из-п-лю-ва-ло-то
множествено число из-п-лю-ва-ли
членувано из-п-лю-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-вал
женски род из-п-лю-ва-ла
среден род из-п-лю-ва-ло
множествено число из-п-лю-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-лю-ващ
непълен член из-п-лю-ва-щия
пълен член из-п-лю-ва-щи-ят
женски род из-п-лю-ва-ща
членувано из-п-лю-ва-ща-та
среден род из-п-лю-ва-що
членувано из-п-лю-ва-що-то
множествено число из-п-лю-ва-щи
членувано из-п-лю-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-п-лю-вай-ки