изплювал

Речник на българския език

1. изплювал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплювал е производна форма на изплювам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплювал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплювал е производна форма на изплювам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплювал — мин. деят. св. прич. м. р.

изплювал е производна форма на изплювам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплювал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплювал е производна форма на изплювам (мин. деят. несв. прич. м. р.).