изплевя

Речник на българския език

1. изплевя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (9)

  • изплевйа
  • изплевйъ
  • изпливйа
  • изпливйъ
  • исплевйа
  • исплевйъ
  • исплевя
  • испливйа
  • испливйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-п-ле-вя из-п-ле-вим
2 лице из-п-ле-виш из-п-ле-ви-те
3 лице из-п-ле-ви из-п-ле-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ле-вих из-п-ле-вих-ме
2 лице из-п-ле-ви из-п-ле-вих-те
3 лице из-п-ле-ви из-п-ле-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-п-ле-вях из-п-ле-вях-ме
2 лице из-п-ле-ве-ше из-п-ле-вях-те
3 лице из-п-ле-ве-ше из-п-ле-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевил съм изплевила съм изплевило съм изплевили сме
2 лице изплевил си изплевила си изплевило си изплевили сте
3 лице изплевил е изплевила е изплевило е изплевили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплевил бях изплевила бях изплевило бяхме изплевили
2 лице беше изплевил беше изплевила беше изплевило бяхте изплевили
3 лице беше изплевил беше изплевила беше изплевило бяха изплевили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изплевя ще изплевим
2 лице ще изплевиш ще изплевите
3 лице ще изплеви ще изплевят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплевил ще съм изплевила ще съм изплевило ще сме изплевили
2 лице ще си изплевил ще си изплевила ще си изплевило ще сте изплевили
3 лице ще е изплевил ще е изплевила ще е изплевило ще са изплевили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изплевя щяхме да изплевим
2 лице щеше да изплевиш щяхте да изплевите
3 лице щеше да изплеви щяха да изплевят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплевил щях да съм изплевила щях да съм изплевило щяхме да сме изплевили
2 лице щеше да си изплевил щеше да си изплевила щеше да си изплевило щяхте да сте изплевили
3 лице щеше да е изплевил щеше да е изплевила щеше да е изплевило щяха да са изплевили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевял съм изплевяла съм изплевяло съм изплевели сме
2 лице изплевял си изплевяла си изплевяло си изплевели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплевил съм изплевила съм изплевило съм изплевили сме
2 лице изплевил си изплевила си изплевило си изплевили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплевил била съм изплевила било съм изплевило били сме изплевили
2 лице бил си изплевил била си изплевила било си изплевило били сте изплевили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплевя щяла съм да изплевя щяло съм да изплевя щели сме да изплевим
2 лице щял си да изплевиш щяла си да изплевиш щяло си да изплевиш щели сте да изплевите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплевил щяла съм да съм изплевила щяло съм да съм изплевило щели сме да сме изплевили
2 лице щял си да си изплевил щяла си да си изплевила щяло си да си изплевило щели сте да сте изплевили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплевил бих изплевила бих изплевило бихме изплевили
2 лице би изплевил би изплевила би изплевило бихте изплевили
3 лице би изплевил би изплевила би изплевило биха изплевили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-п-ле-ви из-п-ле-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-п-ле-вен
непълен член из-п-ле-ве-ния
пълен член из-п-ле-ве-ни-ят
женски род из-п-ле-ве-на
членувано из-п-ле-ве-на-та
среден род из-п-ле-ве-но
членувано из-п-ле-ве-но-то
множествено число из-п-ле-ве-ни
членувано из-п-ле-ве-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ле-вил
непълен член из-п-ле-ви-лия
пълен член из-п-ле-ви-ли-ят
женски род из-п-ле-ви-ла
членувано из-п-ле-ви-ла-та
среден род из-п-ле-ви-ло
членувано из-п-ле-ви-ло-то
множествено число из-п-ле-ви-ли
членувано из-п-ле-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-п-ле-вял
женски род из-п-ле-вя-ла
среден род из-п-ле-вя-ло
множествено число из-п-ле-ве-ли

2. изплевя — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изплевя е производна форма на изплевям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изплевя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изплевя е производна форма на изплевям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изплевя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изплевя е производна форма на изплевям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).